вторник, 25 януари 2011 г.

Мистиката на любовта

Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ, което представлява препятствие към постигането на истината. 
Когато покривалото на “самосебе” си бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ

“Суфизъм - това е път към Абсолютната Реалност. Пробуждащата сила за движение по този път е Любовта, а средството за движение - целеустременото съсредоточаване и вътрешната уравновесеност в произволна ситуация. Цел на този път - е Бог.” С други думи, в края на суфиския Път не остава нищо освен Бог. 


Чувал ли си някога за създание,
Едновременно присъстващо и отсъстващо
Аз се намирам сред хората,
Но сърцето ми е на друго място.
 това следва, че за “пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. 
За да стане Съвършен човек, 
той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. 
Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, 
които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. 
За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, 
защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. 
На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят.
 Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ. 

За това разделяне на духовния Път на три етапа,