понеделник, 28 декември 2015 г.

Хайдар Демир - Ела, виж какво направи с мен любовта

video

Ела, виж какво направи с мен Любовта.
Аз вървя и в пламаци горя.
Любовта целия в кръв ме обагри.
Не съм луд, нито пък нормален.
Ела виж, погледни, какво направи с мен Любовта.

Твоята Любов ме опияни.
Открадна срцето ми и ме поболя.
Да ме убие иска даже.
Ела, виж какво направи с мен Любовта.
Ела, погледни, какво направи Любовта с този нещастник.

Аз съм Юнус - един нещастник,
в ръцете на Любовта един безделник.
Влюбен съм аз от глава до пети.
Ела, виж какво направи с мен Любовта.

неделя, 3 април 2011 г.

Тихия пролетен дъжд


Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!



Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.


 В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!


понеделник, 7 февруари 2011 г.

Сърцеразбивач


Френската романтична комедия „Сърцеразбивач" се завърта по кината в страната от 4 февруари. Заглавието е на режисьора Паскал Шомей („Петият елемент") и сценаристите Лоран Зетун и Джереми Донер. В главните роли пък са секссимволите Ванеса Паради и Ромен Дюри.
Историята на „Сърцеразбирач" разказва за Алекс (Дюри), който следва житейската си мисия да
спасява жени от „влюбване в погрешния".


Това обаче не е просто призвание, а бизнес - той е екипът му, съставен от сестра му и съпруга й, срещу известна сума развалят връзки, пред които няма бъдеще.

Оръжието на Алекс е неудържимият му чар, но в един момент то се обръща срещу него - когато съблазнителят е изправен пред поредната си „мишена" - Жулиет (Ванеса Паради). Тогава вече ситуацията тотално се обърква, а развръзката е с твърде неочакван край.


Яж, моли се и обичай!




 "Успокояваща и вдъхновяваща, написана с невероятно остроумие, тази книга е за всеки, който някога е губил нещо или си е казвал, че би трябвало да има и друг, по-добър път."


Елизабет Гилбърт e млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. 

Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма


След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. 


 Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя - просто седи и се усмихвай. 

И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

Ню Йорк Таймс

Одеяло - Заек








Пълно описание

вторник, 25 януари 2011 г.

Любов е да дадеш...




 "Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:

На гладния - надежда, на сития - копнеж,



На силния - неволя, на слабия - кураж,
На веселия - милост, на тъжния - мираж,



На скромния - посока, на алчния - сърце,
На имащия - радост, на можещия - цел,



На гордия - утеха, на плахия - мечта,
На властника - боязън, на роба - доброта…



ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!"

из "Любов" Елиф Шафак



 
Четиридесетте правила на Любовта от книгата на Елиф Шафак.

Правило 1
Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние. (стр. 42)

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога. (стр. 52)

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога. (стр. 62-63)

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински. (стр. 71-72)

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства. (стр. 80)

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да разбере с мълчание. (стр. 80)

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб. (стр. 87)

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали. (стр. 89)

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна. (стр. 90)

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него. (стр. 101)

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката. (стр. 101)

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън. (стр. 102)

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях. (стр. 103-104)

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат? (стр. 117)

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина. (стр. 118)

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински. (стр. 126)

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов. (стр. 127)

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология. – Б. пр.) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо тъмните, и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога. (стр. 128-129)

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. (стр. 153)

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение. (стр. 154)

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл. (стр. 158)

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения. (стр. 159)

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен. (стр. 174)

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него. (стр. 205)

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън. (стр. 206)

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички. (стр. 232)

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъде друг. (стр. 236)

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг. (стр. 241)

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш. (стр. 246)

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един? (стр. 250)

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта. (стр. 270)

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш. (стр. 272)

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота. (стр. 293)

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут. (стр. 320)

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието. (стр. 339)

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво. (стр. 360-361)

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре. (стр. 364)

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта. (стр. 368)

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг. (стр. 376)
Правило 40
Животът без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата. (стр. 382)

Ние сме това, което мислим





Ние сме това, което мислим. 
Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли. 
С нашите мисли ние правим света. 
Говори и действувай с един нечист ум и...грижите ще те следват, 
както колелото следва волът, който тегли каруцата. 

Ние сме това, което мислим. 
Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли. 
С нашите мисли ние правим света. 
Говори и действувай с чист ум и.....щастието ще те следва, 
като твоя неизменна сянка. 

На този свят умразата още никога не е отстранила омраза. 
Само любовта отстранява омразата. 
Това е законът древен и неизтощим. 
Ти също ще изчезнеш един ден. 
Знаейки това как можеш да влизаш в кавга. 

" Колко лесно вятърът прекършва едно чупливо дърво. 
Търси щастието в сетивата, посвети се на ядене, пиене и секс 
и ти също ще бъдеш изкоренен. 

Вятърът не може да изкорени една планина. 
Изкушенията не могат да докоснат човекът, 
който е буден, силен и скромен. 
Който се е надмогнал и следва Законът. 

Ако мислите на един човек са мътни, 
ако той е безразсъден и пълен с лъжа 
как може да облече жълтата роба? 

А който е господар на своята собствена природа 
Интелигентен, чист и истински 
Той може да облече жълтата роба. 

Бъркайки фалшивото за истинското 
и истинското за фалшиво, 
ти игнорираш сърцето 
и се изпълваш с желания. 

Виж фалшивото като фалшиво, 
истинското като истинско, 
погледни в сърцето си, 
Следвай своята природа. 

Един лекомислен ум е един слаб покрив. 
Страсти като дъжд наводняват къщата. 
Но ако покривът е здрав 
- това е сигурен подслон. 

Колкото и святи думи да четеш, 
колкото и много да ги говориш, 
каква полза ще ти донесат 
ако не действуваш съобразно с тях? 

Ти един пастир ли си, 
който брои овците на другите 
никога не стъпвайки сам на Пътя? 

Чети колкото искаш малко думи 
и говори по-малко 
Но действувай според Законът! 

Откажи се от старите начини: 
Страсти, враждебност, глупост. 
Узнай Истината и намери Мир! 
Стъпи на Пътя. 

" Будноста е път към Живота. 
Глупакът спи.... 
все едно, че вече е мъртав. 
Но Учителят е буден 
и Той живее завинаги. 

Той наблюдава, той е ясен. 

Колко щастлив е той?! 
Защото Той вижда че будноста е Живота. 
Колко щастлив е Той?! 
Следвайки Пътя на Будноста. 
С голямо постоянство Той медитира, 
търси Свободата и Щастието. 

И тъй събуди се, откликвай, внимавай! 
работи с грижа и внимание. 
Живей по този начин ..и Светлината ще расте в теб. 

Глупакът е безгрижен. 
Но Учителят охранява своите будности. 
Това е неговото най-скъпо съкровище. 
Той никога не се поддава на желанията 
Той медитира 
и в силата на своето решение 
Той открива Истинското Щастие. 
Той преодолява желанията 
и от кулата на Мъдроста 
Той гледа надолу безстрастно 
над страдащата тълпа. 
От върха на планината той гледа надолу 
към тези които живеят до земята. 

Разумен между безумните 
Буден докато другите сънуват 


Една необезпокоена мисъл 
спира да оценява 
какво е право и криво. 
Една мисъл над осъждането 
наблюдава и разбира. 

Твоят най-голям противник не може да те нарани 
така, както твоите собствени мисли - неовладяни 

Но веднаж овладяни 
никой не може да ти помогне повече 
нито дори твоят баща или майка. 


Пчелата събира нектар от цветята 
без да се привързва към тяхната красота и аромат. 
Нека Учителят да се застоява и да скита. 
Погледни своите собствени грешки, 
какво си направил и какво не си успял да направиш. 
Отмини грешките на другите. 

Като едно красиво, 
Блестящо, но...без мирис цвете, 
са красиви, но празни думите на човекът, 
който говори, но не вярва в думите си. 

Ароматът на сандаловото дърво, розата, жасминът 
не могат да пътуват с/у вятъра. 
Но ароматът на добродетелта 
пътува срещу вятъра 
...до краят на света. 

Колко по-фин е ароматът на добродетелта 
от този на сандаловото дърво, розата,синият лотус и жасминът. 
Тяхният аромат не достига далеч, 
но ароматът на добродетелта 
се издига до небесата. 

Желанията никога не прекосяват пътя 
на добродетелният буден човек. 
Неговото излъчване ги освобождава.