вторник, 25 януари 2011 г.

Ще си тръгна!



Немога да остана повече при теб.
Тази нощ излизам и си тръгвам.
Сметката ми да остане за деня в който ще ме съдиш. 
Измивам си ръцете и си тръгвам. 
Не си прави труда от мястото си.
Много шум няма да вдигам.

Както вода тече по пръстите ми, така и аз ще си тръгна от теб.
А след това вече ще бъда доволна.
Нито чест ми остана, нито мъка.
Няма да се оплача този път, стиснала зъби си тръгвам. 
Мислиш ли, че мъката ще ме провали?
Хвърлям се в проблемите и тръгвам.

Като куршум, като вулкан ще гръмна и ще си тръгна.
Дори и да загубя всичко, скъсал тази любов ще си тръгна. 
Няма да е тихо тръгването ми.
Ще трясна вратата и ще си тръгна.
Песента, която написах за теб я изтривам от мен и си тръгвам.
Немога да плача, знаеш.

С изплакано лице си тръгвам.
От кучетата, от птиците, от децата се отказвам и тръгвам. 
Всичко което съм взела от теб, оставям го и тръгвам.
Няма да ти позволя да ме тъпчеш.
Запалвайки душата си, тръгвам.

Няма да проклинам- не бой се!
Ще си пръсна главата, като с куршум и ще си тръгна.